Cohones with Vision: Петър Добрев
Петър Добрев е от онези късметлии, които не само им се отдава да работят хобито си, ами и компанията си е тяхна. Той е един от основателите на гейминг компанията Chobolabs, която за шестте си години на пазара успя да стане успешна, привлече финансиране от 10 млн. долара, после да започне на губи пазарен дял, и накрая да се продаде на друг американски играч тази година. Петър сега довършва предаването на проектите си към купувча на Chobolabs, и вече се оглежда за следващо предизвикателство.
Как се роди идеята за твоя стартъп?
Като запалени геймъри на състезателни игри в реално време (такива, в които играеш срещу други играчи в отбор или индивидуално), се чудихме къде са тези игри на мобилните устройства, когато започвахме Chobolabs през 2013-та. Към този момент вече ставаше ясно, че смартфоните ще са огромна платформа за игри и в същото време ги нямаше игрите, които ние харесвахме. Така се решихме да започнем да ги правим.
Какво работеше, преди да го стартираш?
Предният стартъп, в който бях първи служител, беше купен от по-голяма корпорация и имахме т.нар. lock-up период, в които по силата на сделката за придобиването, си задължен да работиш определено време за компанията. Та, това работих и нямах търпение да престана да го работя.
Какъв беше първият ти фейл?
Ами те са доста, ако броя всички опити да направя нещо, но може би първият по-значим беше уеб платформа за анотации върху графични дизайни. Беше насочена към графични дизайнери, така че да могат по-лесно да получават фийдбек от техните клиенти, като те можеха да поставят анотации върху дадени дизайни диркетно в уеб браузъра.
Кой ти помогна да се изправиш?
Екипът, с който работих, и с част от който работя и до днес.
Кое е най-обезкуражаващото нещо, което си чувал?
Всякакви вариации на защо няма да работи. Не съм ги взимал толкова присърце, че да съм запомнил кое е било най-обезкуражаващото от тях. Аргументираната градивна критика е нещо много полезно за бизнес идеята, но винаги трябва да се има едно наум, че който я дава има различна перспектива и много различна убеденост / липса на такава в смисъла на начинанието.
Какъв е следващият риск, за който имаш cohones да поемеш?
Да се кача отново на влакчето на ужасите на стартъпите с нещо ново. Какво ще е то — времето ще покаже.
Ако твоят стартъп (историята му) беше филм, как щеше да се казва?
Играта на играчките 🙂