Евелина Проданова: “Важно е да провокираме конструктивен диалог, другото не води до развитие”
Евелина Проданова е организационен психолог и Site Program Manager в Uber Engineering в София. Коментарът й е изцяло в лично качество и не ангажира компанията с него.
Далеч съм от вярването, че имам всички отговори. Не съм политик, не съм и заемала позиция там, сред смелите.
Точно така, смели ги наричам, защото смятам, че се иска много кураж да застанеш пред една държава и нейните хора, да ѝ обещаеш, че ще направиш каквото можеш та хората да живеят добре, да се кълнеш, че мислиш за децата на тези хора – иска се смелост да я поемеш тази отговорност! Не е ли така?
Обаче сме на площада, защото сме се доверили на страхливци. Не поемат отговорност за действията си вече прекалено много по 10 години наред. Схеми, кражби, измами, купуване на медии, заплахи, престъпления.
Не ми харесва да сме “най-корумпираната държава в ЕС”, защото искам нашето поколение и това на децата ни да имат професионални възможности ТУК (за да не се чудят дали да останат в България). А те няма да се появят, ако се славим така сред бизнеса зад граница. Пък и не можем да се сърдим на бизнеса, че то си е истина.
И следователно как да го привлечем този бизнес, като сме държавата с най-много бариери за отваряне и развиване на малък и среден бизнес (в ЕС), като сме държава, в която те изнудват да продадеш успешна компания, за да може някой друг да монополизира бранша, като сме държава, в която шуробаджинащината е цар и всичко става като познаваш някой, като сме държава, която си има мафия?
Това ли е позитивният имидж, който Управляващите градят, за да има икономически възход у нас?
Е, след като не е това, много ми се иска да не се страхуват и най-накрая да признаят, че не са се справили и да дадат шанс на тези, които имат друг план. Пък и демократичната логика не е ли следната: народът ги е избрал —> дал им е шанс —> не са успели —> тръгват си —> даваме шанс на други. Дали ще успеят – нека опитаме и ще разберем.
Казах си вече, аз всички отговори нямам. Едва ли някой ги има. Но сме на протест, защото явно все пак има гражданско общество, което се чувства омерзено, което по съвсем законен начин показва своето недоволство и съвсем демократично иска промяна. Отварям скоба – иска ми се по-малко думи като “к****о” и “п*****сТ” да чувам. Разбирам донякъде – ядосани са хората. Но е важно да сме единни, а не да сме груби. Важно е да провокираме конструктивен диалог, другото не води до развитие.
Така ги вижда нещата моята идеалистично настроена персона, която си мечтае да живее в България на хората, България на възможностите, на честния равен шанс, България, управлявана от смелите. Ей за това са хората по улиците. Поне тези, които познавам. А те са интелигентни, не се продават за кебапчета, нямат бицепси с диаметър 30 см и не смятат агресията за метод за решаване на проблеми. Повечето са учили по едно и две висши образования, работят активно средата ни да е такава, в която можеш да твориш и да бъдеш успешен, независимо какво правиш. Това е техният протест, нашият протест. Не на Радев, Гешев, Божков, Борисов и прочие. Да се знае.
