Христо Иванов за политиката като стартъп начинание и нуждата от държавна иновация
Бележка на редакционния екип: Важно ни е да кажем, че интервюто е 100% редакционно съдържание и да пресечем още тук всички чудения дали е платено. Не е. Поканили сме Христо Иванов, защото само от него чуваме системно да говори за иновация, но сме отворени и към позициите на всеки друг политик готов да отговаря на тези въпроси.
Обикновено стоим встрани от политиката, за добро или лошо иновационния и високотехнологичния сектор, с който ние се занимаваме съществува почти паралелно на държавата и политиките. Създаваме съдържанието си на английски, защото това е езикът, с който работи нашият експортно ориентиран сектор, а ние имаме за цел да даваме международна видимост на него. И все пак, понякога има изключения. Такова е днешното предаване, в което си говорим на български и с поглед към политиката. Без повече въведения направо искам да представя нашия гост Христо Иванов, който в последните седмици е едно от най-често срещаните лица в социалните мрежи, дали с акции като акостиране пред сараите на Ахмед Доган, или критика срещу ежедневните решения на правителството и опити за обяснение на ситуацията.
Христо Иванов е един от двамата съпредседатели на обединението “Демократична България”, което включва партиите “Да, България”, ДСБ и “Зелените”. Той е юрист и беше министър на правосъдието във втория служебен кабинет на Росен Плевнелиев, а след това във второто правителство на Бойко Борисов. Тогава той се бореше за съдебна реформа, и в крайна сметка подаде оставка, след като не получи подкрепа за нея.
Тъй като “Демократична България” има претенцията да бъде единствената политическа сила, която говори езика на иновациите и има експерти, говорим тъкмо на този език. Задаваме на Христо Иванов въпросите, които обикновено бихме задали на една млада технологична или иновативна компания с мащабируем бизнес модел т.е. стартъп. Та нека си представим, че “Демократична България” е стартъп:
Трендинг Топикс: Какъв е иновативният ви продукт?
Христо Иванов: Първо, благодаря за възможността да си поговорим на тази тематика, тъй като това не се случва често в българската политика, а трябва да се случва все по-често. Вие казахте нещо интересно – че страните от политиката. Тя обаче не страни от вас.
Нашият продукт е политическо лидерство и политическо представителство. “Демократична България” сама по себе си е този продукт. Това е инструментът, който искаме да предложим на свободните хора, които искат да участват в споделеното усилие за българска свобода, тук на тази територия. Този инструмент предполага лидерство, предполага и представителство – това са различни неща. Представителството е огледалото, моментът, в който канализираш нечии гледни точки. Лидерството е моментът, в който търсиш доверие, за да направиш следващата крачка в тъмното и това е моментът, в който не винаги тези, които са представлявани знаят накъде се върви. Лидерството има различни модели. “Демократична България” представлява опит да изградим друг модел на лидерство като колективна отговорност. Ние тръгваме от идеята за отрицанието на досегашния модел – един човек, който контролира институциите и ги изпразва от съдържание, за да концентрира цялата власт във себе си и може да управлява в полза на нелегитимни задкулисни групи и лобита. Това трябва да се счупи. Представителството трябва да стане публично и да бъде ясно по какви правила общността избира лидерството си, как то се предава и какви са границите му.
Какъв е вашият value proposition – каква стойност обещавате на потребителите си?
Ние сме единствената политическа сила, която в момента може да предложи ясна програма едновременно за решаването на проблема с липсата на законност и равното прилагане на закона, и отваряне на България към иновация и към цялата технологична революция, която се случва по света. Това е преход, който започва за целия свят, не само за нас, и в зависимост от това, коя страна и коя общност как се справи с този преход, светът ще се раздели по нов начин. Този преход ние нямаме право да го загубим както загубихме предишния.
Ако правилно разбирам, вашият unique selling point е експертизата ви.
Това, че ние знаем какво е USP, знаем какво е иновация, това, че говорим на този език и можем да разберем какво се случва в света около нас, и няма да очакваме фрау Меркел да ни каже.
Какви са всъщност вашите визия и мисия?
Нашата визия е да осъществим това, което бих нарекъл свободна и обърната към себе си европейска България. Свободата е една необходимост, която постоянно се осъзнава – на ниво индивид, на ниво семейство, на нивото на всякакви общности, в които функционира човекът, включително и политическа общност, и на ниво държава. Нейните инструменти са демокрацията, правовия ред, политическото участие. Този възрожденски идеал включва в себе си понятия като възрожденска България, просветена България, Европейска България. Постоянно повтаряме България, а много често залитаме в поглед навън, и ми е интересно да го кажа именно пред вашата аудитория, която е толкова насочена към глобалната сцена. Добре е да се обърнем и навътре. България е една страна с неразказана съдба сама към себе си. Ще използвам и още едно понятие – бранд. Българският национален бранд не може да отиде много по-далеч от шопска салата, сервирана на бродирана покривка, а всички нас това ни ограничава. Този бранд, а брандът винаги е разказ и история, е това, което ние трябва да съумеем да изработим. Това трябва да е история за свобода и просвещение. Това е нашата визия. Тази България трябва да бъде построена, реализирана и разказана, и това е едно политическо усилие. Нашата мисия е да мобилизираме и да дадем инструмент на всички онези, които осъзнават свободата и искат да участват в този постоянен процес на осъзнаване на собствената си роля като потребители и носители на свободата.
Тази свобода има биография и тя винаги е свобода от нещо. Всеки един от нас има своята история на освобождаване, и своята история като носител на отговорности. Всяка общност се изгражда около тези биографии. Ние разглеждаме “Демократична България” като инструмент в ръцете на хората, които искат да участват в този процес и изграждането на тази биография на България. Пак ще кажа, това е възрожденски идеал и не е нещо, което можем да купим от Европейския Съюз и да си го ашладисаме тук.
Нека да поговорим малко по-конкретно за тази иновация през примери от различни сфери – да речем правосъдието, здравеопазването, електронното управление.
Поглеждайки във вашия лист с въпроси, видях една дума – disruption, тази диверсия срещу съществуващото положение. Нашият план за диверсия е много прост в базовата си концепция и казва, че новите технологии и отварянето на вратите, икономически и институционални, за тяхното прилагане от свободните предприемачи в България, а не от държавата, е начинът ние да направим революция. Нека да дам един пример. Необходимо е да се направи административна реформа. Един от големите проблеми на българската държавност е това, че ние нямаме силна, самостоятелна, мислеща и ориентирана към бъдещето администрация. Без хора, които имат самочувствието, че не са калинки, а са резултат от позитивен подбор, не може да има държавност. Реформата на администрацията винаги е последното нещо, което един политик иска да прави защото това означава да воюваш със самата администрация, когато трябва да я използваш, за да постигнеш някакви цели. Най-простият начин е да се направи това чрез модела на disruption е масираното въвеждане на електронно управление. Само че това не е на същите хора да им дадем компютри. Това означава промяна в цялата логика на вземане на решение, в кибернетиката на държавното управление. По нашия планове, прилагането на този модел на електронно управление може да доведе в рамките на един мандат до намаляване на административното бреме за гражданите и за бизнеса с 60-70%. Това е революция. Това означава едно много просто нещо – по-малка и по-ефективна държава, държава, която не се опитва да прехвърли своята ефективност върху гражданите и върху бизнеса, защото това се случва в момента. Държавата не знае какво прави, не може да събере информация, не смее да вземе решение и затова прехвърля цялата тази мизерия върху гражданите и бизнеса. Ефективната държава, която знае какво да прави и има мислеща администрация, може да бъде малка и да постига много цели, но трябва да бъде базирана на простото разбиране, че не държавата ще произвежда благосъстояние и бъдеще, тя само трябва да помага на гражданите и предприемачите да изграждат бъдещето си. А първото нещо, с което трябва да може да им помогне, е да знае да не им пречи. Тази модерна държава е нашата фундаментална революция. Това също е USP за нас, защото на терен няма нито един друг политически субект, който е готов да застане и да каже на българския предприемач “Вие сте на ход, а държавата ще я направим да не ви пречи, а след това се надяваме заедно да я приведем в състояние да ви бъде най-добрия помощник”.
Всички други в момента вървят, и тук искам да алармирам, в посока установяване на държавен капитализъм. За съжаление, това не е тенденция само в България, а тенденция в целия европейски съюз, и тази тенденция се засилва в отговор на очертаващото се противостояние с Китай. Парадоксално, сблъсквайки се с геополитическото, икономическо и технологично предизвикателство на китайския модел, свободният свят залита към модерния държавен капитализъм. Винаги когато превеждаме политическия език от идеята за свобода, инициатива и лична отговорност, на езика на сигурността и врага, на езика на това, как определени производства да ги върнем тук защото са стратегически и т.н., той се превръща в еик на държавната намеса. Някак си трябва да успеем да сме сигурно място, да си пазим границите, и не просто границите – физически и технологични, територията на свободата в кибер пространството, от Китай и от цялата фаланга технологично авторитарни режими, и да остаем свободни. Това е изключително предизвикателство за целия свободен свят. Големият проблем е, че в рамките на това предизвикателство нашите мафиоти ще го използват като легитимация да построят държавен капитализъм от Путинов тип. Такъв държавен капитализъм, в който има държавно разпространение на пресата, държавни бензиностанции. Тези държавни бензиностанции в един момент ще ни бъдат описани като основния потребител на “позеленяването” на българската икономика и през тях ще бъдат откраднати фондовете, които иначе би трябвало да отидат към отделните иноватори и предприемачи в българския свободен бизнес. Борбата не е просто концептуална. Имаме конкретни овластени и супер ресурсно подплатени сили, които смятат да използват глобални процеси, за да увеличат несвободата в България. Ние трябва да успеем да модернизираме България и едновременно с това тя да остане територия на нашата свобода – споделена и отстоявана заедно чрез общо политическо участие. Това е голяма задача.
Какво сте дефинирали конкретно в съдебната система?
Вижте, съдебната система специално, е изключително консервативен институт и в този смисъл не е терен, на който може да се направи кой знае каква технологична революция. Електронното правосъдие е нещо, което ние сме планирали. Оставихме пътна карта, оставихме пари и то не се случва. Ако имаше електронно правосъдие, нямаше да затварят съдилищата, както се случи по време на корона кризата. Ние знаем как да го направим. Има план, има и финансиране, просто няма хора, които имат воля да го направят. Модернизацията на правосъдието по-скоро върви в процес на промяна, освен чисто технологична, и на селекция на хората, които се занимават с него – въвеждане на нови дисциплини за оценяване на това какво прави някого годен да се занимава с човешки съдби, например хуманност и ценности. Това трябва да е стандарт, а не случайност. Така че стратегията за съдебна реформа, която направихме 2014-15 година съдържа всичко това – съдържа електронното управление, промяна във философията на кариерния процес на магистратите.
Здравеопазването тема ли ви е и ако бяхте във властта с какви инструменти по-добре щяхте да управлявате по-добре кризата около пандемията?
Здравеопазването е много добър пример. Първото, което трябва да се случи там е въвеждането на електронно здравеопазване, защото това е най-добрият начин да сложим в контрол целия паричен поток. България харчи за здравеопазване огромен ресурс, който ако можеше да се използва ефективно, щяхме да имаме много удовлетворително ниво на здравеопазване. Време е и българската политика да започне да си говори за качеството на живот – здравеопазване, качество на околна среда, начин на отглеждане на деца, образование и т.н.
Ние харчим тези пари, които би трябвало да ни осигуряват златен стандарт. Проблемът не е как да насочим повече пари натам, а как да извлечем по-голяма ефективност. Най-простият модел е да знаем пътя на всяка стотинка. Имаме технологията, имаме хората, не с пръстови отпечатъци трябва да се връщаме в каменната ера, просто трябва да въведем електронно здравеопазване. В момента, в който се случи, ще увеличим драстично качеството на здравеопазване за всички – богати и бедни, образовани и необразовани. И тогава тепърва ще можем да говори какво още може да се направи с този ресурс.
Какво ви липсва? Мислите ли че сте постигали product-market fit т.е. потребителят ви е готов да купува продукта ви и вие напипали ли сте модела да го продавате?
В процес сме. Очевидно след Росенец, успяхме да влезем в разговор с много по-широк кръг граждани, потенциални потребители на нашия продукт. Това са неща, които ние си говорим с години, но Росенец се превърна в момента, в който хората най-сетне видяха конкретният пример за това, че държавата е завладяна и не е наша. Всичко, което се случи след това показва, че българинът е готов за един модерен патриотизъм, че има място за всеки и всеки може да участва в този общ стартъп, понеже и една нация може да бъде стартъп. Мисля, че това ни позволи да влезем в разговор с много по-голям дял от пазара на гласове в България и трябва да продължим този разговор, и целият протест е един такъв разговор. Само от нас зависи, ама от всички нас, да стигнем до край и да разширим кръга от хора, които споделят тази визия.
Потенциалният ви пазар колко е голям реалистично и какъв дял си представяте, че можете да вземете от него?
Ние се обръщаме към всички български граждани – 8 и нещо милиона българи, хора свързани с България, не само тези, които живеят тук, а всички, които имат връзка с България. Нашата теза е, че съществува една голяма България, доста по-голяма от нашите граници, и доста по-голяма от българския език и определена верска дефиниция. Тази разнообразна голяма България наистина може да бъде източник на огромен потенциал. Това са и хората, които живеят по целия свят, това е и техния skin in the game, в политическата игра. Ние се обръщаме и към тях, независимо дали ще гласуват за нас или просто ще чуят нашето послание. Считаме, че така ще сме постигали успех.
Това, което в момента се случва, е много интересно. Ние бяхме политическа формация, която говореше на един език с едни имена, която беше целенасочено маргинализирана и изтласквана от медйния разговор в България, и това се счупи на Росенец. В момента всяка политическа партия трябва да се определи по забранената тема за Иван Гешев, за прокуратурата. Надяваме се постепенно да ги вкараме и в разговора за скритата власт в България, която се олицетворява от Пеевски, но съвсем не свършва с него. Това означава, че ние се оказахме, мако неочаквано за всички, господари на дискурса. Оказа се, че можем да налагаме политически теми. Това е много по-важно от просто да спечелиш едни избори. В България избори се печелят от хора, които нямат какво да кажат и това е загуба на време и тъпчене на място.
Нашата голяма цел не е просто да спечелим избори, а да бъдем в състояние да налагаме национален дневен ред, защото имаме какво да кажем. И това не е просто как да изчистим българските институции от властта на Гешев, това е езикът на модернизацията на страната, на спешната модернизация. Периодът, в който България трябва да започне програмата за отваряне към иновация чрез индивидуална и бизнес инициатива, е много кратък. Честно казано това доста ме притеснява. В момента, това, което ние казваме и имаме като послание се чува от радикално увеличена група. Хората, които изгледаха видеото от Росенец по наши изчисления са около два и половина милиона, хората, които гледат посланията ни всяка вечер са между 50 и 150 хил. души. Влезли сме в този диалог, колко точно сме успели да проучим ще видим на изборите. Особено ако си направим заедно усилието да си гарантираме гласовете. И тук искам да се обърна към вашата аудитория: наистина само в секции, в които имаме наши застъпници ще можем да си ганартитаме гласа. Не е достатъчно да идем да гласуваме, а трябва да имаме 12 хил. добре обучени застъпници, колкото са и секциите в България, които да гарантират правото на всеки наш съгражданин, техните преференции и гласове да са отчетени правилно. Моят призив е да се включим всички, става дума за доброволчество за три часа.
Наскоро коментирахте тези 29 млрд. евро, за които някой пише план и е поти. Вие какъв план бихте написали за тези пари?
Аз не бих написал план, защото смятам, че този план трябва да се напише от много по-широка група хора. Ние от есента ще започнем такова усилия, за да предложим алтернативен план, но идеята е това да бъде инклузивен план, а не аз да седна и да кажа “Томиславе, мръдни се, аз ще седна да пиша.” Ключови в това планиране и програмиране са две неща. Едното е, че ние трябва да изработим гаранциите, че тези пари няма да бъдат откраднати, което същевременно е гаранция, че ще бъдат изобщо отпуснати, защото върховенството на правото е част от условията. Трябва да принудим българската политическа система да разбере това нещо. На второ място трябва да стъпим на ясна философска рамка, че тези пари трябва да стигнат не до държавни структури, които да ги опапат, а до предприемачите, до хората, готови да поемат риск и да прилагат новите технологии и да правят иновациите и да произвеждат продукти с добавена стойност тук. Оттам нататък вече е въпрос на секторни разговори и дефиниране на конкретни параметри. Ние трябва да сме наясно, че никой не знае как ще изглежда структурата на икономиката на излизане от тази криза, какви ще бъдат моделите на предприемачество, корпоративните модели, всичко това ще се промени. Тази криза не е като кризата от 2009 г. и сега ще има нова структура на глобалната икономика. В този смисъл всичко това е едно усилие за движение в тъмното. Трябва да пуснем своите скаути да вървят напред, това са предприемачите, тези хора, които са готови да поемат риска, да напипват, да грешат, пак да стават и пак да опитват.
А какво ще кажете за конкуренцията? Коя е тя? И не на последно място, през последните години тази конкуренция направи някои неща и едни пари бяха определени за предприемачите през Фонд на Фондовете, което е държавна структура.
Бих питал предприемачите колко пари са видели. Вижте, аз по никакъв начин не бих отричал усилията на отделни хора, които поеха риск да работят с това управление, знаейки, че става дума за изключително ретроградно по манталитета си управление. Въпреки това поеха ангажимента. Аз съм го правил същото, когато станах министър на правосъдието. Не съм си праил илюзия, че Борисов иска да прави реформа, знаех, че поемам огромен риск да вляза в управление, което не иска да прави реформи и да се опитва да правя индивидуална партизанска акция. На хората, които като мен са поемали такива рискове и са успели да направят нещо, мога само да им кажа “браво”. Но ни трябва много повече. Тези хора не са ни конкуренция, ние сме готови да работим с тях на база на това, че са правили правилните неща и са постигнали резултати. Ние подаваме ръка на всеки, който мисли, че България може много повече от това. Конкуренция ни е… Знам, че ще прозвучи нахално, но нямаме. Няма друга политическа сила, която си поставя за цел да отвори вратата към така дефинираното бъдеще. Имаме много политически формации, които гледат в миналото и искат от него да извличат някакви дивиденти. Когато конкуренцията е между бъдещето и миналото, обаче, няма нищо, което може да гарантира, че бъдещето ще настъпи, можем да продължим да си тъпчем на едно място. И оттам идва моята загриженост, че прозорецът на възможностите е доста малък, трябва да успеем да го уцелим.
Казвате, че се издържате изцяло от дарения. Кои са дарителите ви? Кои са и инвеститорите и менторите ви?
Всеки един човек, който в момента е на улицата, може да бъде наш ментор. Пет лева дарение са много ценно нещо, но доверието на тези, които започват да се заслушват в това, което говорим е много по-ценно и много по-отговорно. Доверието е много по-финна материя и много ценна. Хората на улицата не са излезли заради мен, но всеки един от тях и техните очаквания и условия за доверие го правят наш потенциален ментор. Те са най-големите инвеститори в нас, особено младите. Всеки политик обича да говори за младите хора, това е най-големият популизъм, но наистина младите хора, които имат чисто количествено най-много тепърва да инвестират тук, са и най-големите инвеститори в нас. Оттам нататък са и нашите дарители и членове, бизнесът, който е готов да ни подкрепи финансово. Участието обаче е много по-ценно.
Колко пъти сте пивотирали като политически стартъп?
Доста пъти, не винаги успешно, много спорни неща сме правили. Аз малко подвеждам хората с това, че изглеждам спокоен и рационализиране човек, но ако погледнете политическата ми история – решението от протестираш 2013 да стана министър в правителство на статуквото, после да водя самостоятелна война с прокуратурата, после оставката в парламента, после решението да се захвана с политически проект, явяването на изборите 2017 г., това че можахме да преодолеем разделението и да изградим бранд – всичко това са пивоти. И ще продължим да го правим.
С кого бихте си партнирали?
С всеки, който е готов ясно да поеме ангажимент и който може да убеди нас и нашите избиратели, че ще поеме такъв за програмата, която сме дефинирали. Впрочем, ние сме единствената формация на терен, която е обявила платформа, около която е готова да търси конституционно мнозинство. Конституционно мнозинство е повече отколкото всеки един играч на политически терен може в момента да постигне. По презумпция, това изисква широка тематична, не управленска, коалиция. В името на дълбока конституционна реформа, в името на това да отворим шлюзовете на държавността, електронното гласувне и включването на голямата България в политическия живот – всичко това са конкретни неща, които ние сме сложили на масата в първите дни на протестите. Това са неща, около които търсим конституционни мнозинства. Обявили сме за какво сме готови да си партнираме, но няма нито един глас, който да се е обадил и казал, че приема. Но ние ще продължим да ги търсим. Няма да спра да критикувам останалите политически формации, но и ще отбележа например, че в БСП се появиха няколко млади лица, които най-накрая разбраха, че трябва да се произнесе името Гешев. Това е хубаво, може и да се появят партньори.
Какво има на roadmap-a ви в момента и какво реалистично може да бъде свършено в следващите 12 месеца?
В следващите 12 месеца предстоят парламентарни избори. Предстоят и президентски. Много неща могат да бъдат променени в тези черни петъци, моментите, в които масово се включват потребителите в пазарните процеси. Могат да се случат изненади, стига да сме постоянни и да не се поддаваме на лесно разочарование, че може и да не се стигне до предсрочни избори в резултат от протестите. Избои ще има. Ние трябва да сме умни, мобилизирани и целенасочени и да ги използваме, а не да кажем “отвратени сме, няма да участваме”. Не можем да си го позволим и трябва от сега да се готвим. Всеки някак си като отделен добре информиран потребител на политически продукт. Оттам нататък предстои много сложен разговор около какво могат да се формират мнозинства. Не е въпросът с кого, а около какво. След това идва въпросът с кого. Има очевидни лимитации, но ако ние успеем да ги натиснем да е променят вътрешно, може да се окаже, че в следващия парламент има потенциал за конституционно мнозинство. Аз лично оставам много внимателен и активен оптимист.
При най-благоприятно стечение на обстоятелствата, кое е първото, което ще направите?
Първото нещо е електронното управление, защото това е първият инструмент за революцията на държавността. Второто е конституционната реформа, особено що се отнася до прокуратурата. Третото е един голям пакет, който може да се обсъжда много, който бих нарекъл “връщане на просвещението в центъра на българския държавен живот”, имайки предвид и културата и образованието. Всички политики оттук нататък, трябва да ги гледаме през това измерение, образованието е нашия инструмент да се адаптираме за бъдещето. Държавата трябва да я приведем в състояние да не ни пречи, да канализира тук и там някакви възможности, но това, което трябва да направим, за да произведем тези скаути, е да инвестираме в образование и култура.
