Михаил Панайотов: “Да имаш активна гражданска и дори политическа позиция в бизнеса не носи негативи, ако съумяваш да я аргументираш и защитаваш”
Михаил Панайотов е съосновател и технически директор на ТехПодс – компания, предоставяща софтуерни ресурси и услуги на чуждестранния пазар. Съучредител на “Да, България” и кандидат за европейски представител на европейските избори през 2019.
Росенец беше важна победа. Победа, която запали и даде тласък на много смислени хора да излязат от удобната пасивност и да заявят гражданска позиция. Мислещите, можещите, създаващите, градящите съвременна България. Новото поколение, отгледано от дигиталния свят и социалните мрежи, притежаващо функционалната грамотност да не попада в капаните на евтината clickbait пропаганда. Виждам го пред себе си, а “Trending Topics” сте просто поредното доказателство. За съжаление, въпреки че сме заедно на площада и се виждаме и разпознаваме там, откритата публична позиция все още е сравнително рядко срещана. Сякаш бизнес, политика и икономика нямат нищо общо помежду си, всяка живее в собствен sandbox, и в никакъв случай не са преплетени като преварени спагети. Да имаш активна гражданска и дори политическа позиция в бизнеса не носи негативи, ако съумяваш да я аргументираш и защитаваш. Казвам го като човек с опит.
Намираме се в условията на особен момент. Това е един от онези моменти, които безвъзвратно бутат историята в една или друга посока. И много сили с различни интереси са заложили много на масата. Всеки разказва някакъв разказ, мъчейки се да го наложи пред публиката.
Разказът, който една извадка от нашето общество налага в момента, не е нов и не го разказваме от днес. Ние, първоначално като активни граждани, а впоследствие изкристализирали в политическа сила и нейна периферия, разказваме една и съща определена история методично, неуморно и системно. Този разказ не е за партиен сблъсък между ГЕРБ и Радев, както ехтеше от повечето медии първите дни. Нито за етнически сблъсък, както някои удобно ни плашат няколко десетилетия. Нито е за сблъсък между добрата прокуратура и лошите олигарси. Нито пък за сблъсък между привърженици на европейския ни път с влизането в ERM II и противници, както ГЕРБ и Борисов се опитаха да внушат (пък и никой не може да ме убеди, че доведените с автобуси ГЕРБ структури знаят какво е “ERM II”).
Разказът, който налагаме е за набор от демократични фундаменти и устои, както и базисните свобода и справедливост, стъпващи върху тях. За онзи framework, който произвежда успешни общества. Точка. И разделението е между можещи да го имплементират, и неможещи да го имплементират. Или пък нежелаещи.
Тук е много важно да си дадем сметка, че подвикванията и призивите от другата страна на Дондуков не са заявка за желание за имплементирането им. Онзи разказ е друг. Каквито и качества да притежава личността Радев, зад него загряват нищо по-малко от добре познатите партийни функционери на БСП, преки наследници на БКП. Алтернатива няма как да бъде и Мая Манолова, която изрече думите “аз предложих Пеевски” през 2013. Тези сили не могат да са олицетворение на алтернатива. Не могат да са олицетворение на нещо ново и чисто, което изведнъж е прогледнало. Тези сили са преки участници, част от генезиса на днешната счупена реалност, включително в прекия контекст на Лукойл и Росенец.
Метастазите на миналото, наредени като хиени до изстиващия труп на демокрацията. В борба за следващия кокал.
Наблюдаваме усилието на умели сценаристи да пренапишат и наложат разкази, улавяйки моментума, катализиран от някой друг. И без значение дали харесвате Христо Иванов и “Да, България”, този някой друг са те. Сила, която тихичко, системно и усърдно години наред се бори да наложи един и същи разказ, без значение кой управлява и кой е в опозиция. През 2013 ролите на управляващи и опозиция между ГЕРБ и БСП бяха разменени. Нашият разказ бе същия.
Всеки един от нас иска да живее в просперираща България. Но нека си дадем сметка, че няма как автоматично да проимаме стандарта на живот в Германия, без да сме имали Siemens, Volkswagen, Daimler, BMW, Allianz през последните 70 години. Няма и как да ги имаме вече. Но имаме шанс да отхапем солидно парче от пая на настъпващата нова индустриална революция. През следващото десетилетие ще станем свидетели на множество disruptive технологии, сливащи дигиталния с физическия свят, включително дигиталния с биологичния. Вече се зараждат цели нови индустрии, докато старите се променят с невиждани темпове, за да оцелеят в новата реалност. А COVID-19 кризата засили тези безвъзвратни процеси с още по-голяма сила. България и новото поколение български предприемачи притежават всички предпоставки не просто да са участник в тези нови индустрии, но и да се превърнем в локален лидер. За целта обаче, тези хора първо трябва да останат в България.
Ще се видим на протестите.
