Петър Георгиев: “Обществото вече постигна поне една значима победа, като пожела дълго чакана промяна”

Петър Георгиев е репортер на свободна практика, отразява събития от света на технологиите и спорта.

От сегашното ни положение обаче можем да видим, че всички предпоставки бяха налице. Бяхме наивни да подценим недоволството на цяло поколение българи. Младите израснаха с обещания за светло европейско бъдеще, но после разбраха, че трябва да напуснат родината си, за да го получат. Междувременно у нас обществото загуби вяра в лидерите и институциите си, които не могат или не искат да осъществят реформи в синхрон с работещи примери от чужбина. Струваше ни се, че това разочарование се е превърнало в апатия. Но се оказа, че тихо вървим към кулминация на напрежение, трупано с години. Със сигурност пандемията изигра роля за отключването на тази енергия. Но смятам, че и без коронавируса рано или късно щяхме да стигнем дотук.

От гледна точка на поредния емигрант, някога потърсил възможности за развитие в чужбина, протестирам срещу корупцията и липсата на реформи в образованието, здравеопазването и съдебната система. Желанието ми е България да се освободи от имиджа си на “най-корумпираната страна в Европейския съюз”. Не защото съм дълбоко загрижен какво мисли светът за България, а защото в международната критика към нас има обективни истини. Лесно е да отвърнем на тази критика, като от своя страна посочим веригата от проблеми, които мъчат обществата на Запад. Но това не е начинът да вървим напред.

Същевременно, от гледна точка на репортер, негодувам срещу ограничаването на свободата на словото у нас, както и срещу цялостното състояние на медийната индустрия. Съгласен съм, че самите медии носят вина за настоящата си репутация и постепенната загуба на доверие от страна на аудиторията им. Но тази негативна тенденция е и следствие от решенията на управляващите през изминалото десетилетие.

Притеснява ме, че протести като сегашния ще продължат да бъдат по-скоро епизодични прояви, отколкото навик. С това нямам предвид, че е нужно на всеки няколко месеца цялата страна да бъде блокирана от шествия. Вместо това вярвам, че гражданското общество трябва постоянно да функционира като коректив на властта, изразявайки мнението си и настоявайки за подобряване на жизнения стандарт. Това е отличителният белег на демокрацията и манталитетът, към който трябва да се стремим.

Независимо какъв ще бъде изходът от протестите, мисля, че народът е поел в положителна посока. Най-малкото защото гласът му беше чут, а и защото самите протестиращи видяха, че има смисъл да отстояват позицията си. Нужно е време, за да преценим по какъв начин ни се е отразило това бурно лято. Особено имайки предвид, че то далеч не е свършило. Но според мен обществото вече постигна поне една значима победа, като пожела дълго чакана промяна.