Велина Филипова: “Повече хора да бъдат сами примерът, който искат да виждат у управляващите ги”
Велина Филипова е младши експерт по корпоративна социална отговорност, работещ върху прилагането на стратегиите на ООН и ЕС за устойчиво бизнес развитие.
Казвам се Велина и съм на 25. Откакто се помня, симпатизирам на чувствителните хора с бунтарски нрав и манталитет. Исках да уча в чужбина, заминах, върнах се, понякога съжалявах, друг път не. Устроих си приятелски кръг и работа, свикнах с усещането, че ми е добре в родината. От време на време знам, че има смисъл да съм тук. Протестите, които се случват не само в момента, но и тези, чрез които изразявам принадлежност към демократичните ценности, ме карат да се чувствам полезна. Не живея с утопията, че всичко ще се оправи, нищо хубаво не идва наготово. Смятам, че от мен зависи да се застъпя за принципите в една държава, където се намирам “на място”. Щом не одобрявам заварената демокрация, предпочитам да участвам в ново споразумение за нея. Сега, като сме яхнали вълната, всеки със своите мотиви за протест – длъжни сме да потърсим политическа алтернатива и да се ръководим от обществения, не толкова личния келепир.
Повече хора да бъдат сами примерът, който искат да виждат у управляващите ги. Ако се оплакваме, че е мръсно, нека не хвърляме фасове, където ни падне, или още една крачка напред – да се наведем да съберем отпадък, който някой безхаберно е оставил. Това – що се отнася до малките, но и до големите усилия – например тогава, когато интересът ни е застъпен и сме поставени пред избора дали да направим компромис с принципите си заради лично удобство. Така, ако сме превишили скоростта и катаджийте ни лепнат глоба, нека не предлагаме/съгласяваме се на рушвет, защото иначе е “голяма разправия”. Според мен именно в такива ситуации се вижда доколко устойчиви са принципите, зад които заставаме. Как да изискваме от хората на висши държавни длъжности морал, щом нашият се пречупва при “спречквания” със системата? Как искаме да променим последната и да изкореним корупцията, щом ние самите се поддаваме и оправдавам с конюнктурата? Считам, че ние като общество и най-вече гражданите със самосъзнание следва да демонстрираме с поведението си как се изриват порочните практики или по-скоро как изобщо не се допускат такива. Остра непоносимост и отвращение, несъгласие – да се осмелим да кажем и покажем правилния подход.
